РАДИОАКТИВНОСТ

    Думата радиоактивност произлиза от латински- radio — излъчвам, и activus — действен.
   Радиоактивността (радиоактивен разпад) е процес, при който ядрата на някои химични елементи изпускат спонтанно (без външно въздействие) невидими лъчи. Елементите, притежаващи това свойство, се наричат радиоактивни. Установено е, че такива са всички химични елементи с атомен номер, по-голям от 82 (започвайки с бисмута), и много от по-леките елементи.
    Радиоактивни изотопи има навсякъде в природата – в атмосферата (въглерод, радон), в земната кора (уран, радий), в живите организми (калий) и др.

    Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядрено оръжие и при аварии в атомни електроцентрали (АЕЦ).
    Международният знак за радиоактивност е:

    Основни видове радиоактивност:
•    Естествена (наричана още спонтанна) - получава се при взаимодействия на космическото лъчение със земната атмосфера, или просто произволен разпад на ядрата на елементи, съществуващи в природата
•    Изкуствена радиоактивност - получава се в резултат на човешката дейност, по-точно при ядрени реакции.
      Радиологията е дял от химията, който се занимава с изучаването на радиоактивните елементи, техните физични и химични свойства и биологичните ефекти, които предизвикват те.
      Явлението е открито през 1896г. от Анри Бекерел и е изучавано от Мария Кюри и мъжът и Пиер Кюри, както и от дъщеря им Ирен Кюри и зет им Фредерик Кюри.