РБИОГРАФИИ                                                                                      

                                ДEМОКРИТ
    Демокрит (ок. 460 пр.н.е. - ок. 380 пр.н.е.) е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Неговите философски принципи във физиката са съществуването на атома и празното пространство, както и движението на атомите, на което се основава възникването на света и познанието. Има около 60 съчинения, които се занимават с физика, математика, астрономия, етика, музика.

                                     ДЖОН ДАЛТОН

    Джон Далтон (1766 – 1844) е английски физик и химик, изиграл голяма роля в развитието на атомистическите възгледи в химията.

                                    ДЖОРДЖ ДЖОНСЪН СТОУН
    Джордж Джонсън Стоун (1826–1911) е англо-ирландски физик. Той е най-известен за въвеждането на термина електрон като "основните единица количество на електроенергия".
 

                                    ЪРНЕСТ РЪДЪРФОРД
    Ърнест Ръдърфорд  (1871 - 1937) е новозеландско-британски физик, основоположник на ядрената физика.
В началото на научната си дейност той предлага идеята за периода на радиоактивния полуразпад, доказва, че радиоактивността е свързана с преобразуването на един химичен елемент в друг, и прави разграничение между алфа- и бета-радиация. През 1908 година получава Нобелова награда за химия за своите „проучвания на разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“.
     Ръдърфорд извършва най-важните си изследвания след получаването на Нобеловата награда. През 1911 година той предлага модел на атома, според който положителният електрически заряд на атомите е концентриран в много малко ядро, опитвайки се да обясни разсейването на алфа-частици при преминаване през златно фолио. През 1917 година той извършва първата експериментална ядрена реакция и ръководи групата, провела първото контролирано делене на атомно ядро през 1932 година.

                                        ДЖЕЙМС ЧАДУИК
    Сър Джеймс Чадуик (1891 - 1974) e английски физик. Научните трудове и изследвания на Джеймс Чадуик са в областта на физиката на атомното ядро. През 1920 г. той експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици през 1932 г. Чадуик получава Нобелова награда за физика през 1935 година.

                                        НИЛС БОР
    Нилс Хенрик Давид Бор  (1885 - 1962) е датски физик със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика - един от създателите на съвременната физика. Нилс Бор създава модела на Бор, в основата на която са планетарният модел на атома, квантовите представи и предложени от него постулати. През 1923 г. въз основа на своя модел на атома той първи успява да обясни периодичната система на елементите на Менделеев. Теорията на атома на Бор обаче била непълна и вътрешно противоречива, защото механично обединява понятия и закони от класическата физика с квантови условия.

                                    АНРИ БЕКЕРЕЛ
    Антоан Анри Бекерел (1852 - 1908) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика от 1903, откривател на естествената радиоактивност. Дядо му, баща му, и по-късно синът му са физици, което прави общо 4 поколения учени. Завършва политехническото училище в Париж, където след това става професор. Научната му дейност се заключава предимно в изследвания в областта на магнитооптиката, фосфоресценцията и радиоактивността.
    Откритието на радиоактивността става случайно. Бекерел изучава фосфоресценцията на уранови соли. Според легендата, един ден той поставя върху завитата с черна хартия плака уранил калиев сулфат (уранова сол) и след това я оставя в едно от чекмеджетата в кабинета си и забравя за това. След няколко дни се сеща и решава да прояви платката. На нея с голямо учудване открива неясно изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват спонтанно силно лъчение. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.

                                МАРИЯ КЮРИ
       Мария Скло̀довска-Кюрѝ (1867 - 1934)  е първият носител на две Нобелови награди, както и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката - физика и химия. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализиран френски гражданин. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.
   Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента - полоний (открит през 1898 година и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.

                                       ПИЕР КЮРИ

Пиер Кюри (1859 – 1906) е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност.

                                   ЕНРИКО ФЕРМИ
    Енрико Ферми  ( 1901 - 1954) e изтъкнат италиански физик. Основните му изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката. Открива забавянето на неутроните, което носи името ефект на Ферми и създава теорията, която го описва. За тази си теория през 1938 получава Нобелова награда за физика. В построения от него първи ядрен реактор осъществява първата верижна реакция.