СТРОЕЖ НА АТОМА

    Атомът е подмикроскопична структура, изграждаща цялата обичайна материя. Думата произлиза от гръцкото ατομοσ (атомос), което означава „неделим": α– (“не”) и τομοσ (“делим”). Въпреки, че по-късно е установено, че атомът може да се раздели на по-малки частици, името си е останало.
    Според древните философи (III-IV в.пр.н.е.)  всичко на света е изградено от четири вещества или субстанции: земя, вода, въздух и огън.

    На всяка от тези субстанции са приписвали някакви свойства:
    "земя" - сухо и студено
    "вода" - студено и влажно
    "въздух" - топло и влажно
    "огън" - топло и сухо
    Други елементи в природата няма.

      През ІІІ-ІV век пр.н.е. Демокрит създава атомната теория и материалистическото схващане за строежа на света и материята. Според учението  му "съществуват само атоми и празно пространство". Демокрит е предположил, че телата са изградени от огромен брой миниатюрни частици, които като ”вихър се носят във Вселената, пораждайки всичко сложно – огъня, водата, въздуха и земята” . Многообразието във свойствата на телата се определя от различния брой, големина, форма и подреждане на атомите, които ги изграждат. Именно Демокрит нарича  по-късно тези частици атоми. Древните атомисти смятат, че самите атоми нямат вътрешна структура.

       Следват цели 19 века, през които атомистичната идея е “забравена”, поради липса на експериментални доказателства, но се възражда отново, благодарение на английския учен Джон Далтон. Според Далтон въпреки голямото разнообразие в природата, веществата са изградени от огромен брой малки “тухлички” и това са неделимите атоми, които чрез свързване помежду си могат да изградят сложни съединения.
        Две хилядолетия по-късно станало ясно, че атомът не е най-малката неделима частица материя, че той има своя структура и съдържа още частици.